Той е и доказал себе си ПР практик, управител на английската компания GREEN communications, специализирана в консултантски дейности в сферата на Връзките с обществеността и Уеб 2.0 комуникациите. Създател и на Flexible Thinking Forum, обединяващ специалисти в сферата на креативността от цял свят с цел решаване на различни комуникационни проблеми.

Анди Грийн е автор на популярни книги, посветени на креативността и комуникациите като "Креативността в пъблик рилейшънс" (Creativity in Public Relations), "Ефективни лични комуникационни умения" (Effective Personal Communication Skills), "Да пребориш глупостта" (Overcoming Stupidity), "Подемът: твоята роля за промяната" (The Upturn: your part in its rise) и др.

Самото събитие е посветено на креативността като личностно умение, което човек развива и използва във всяка дейност от своя живот. То ще продължи 3 дни, като всеки ден ще включва специфичен модул за обучение.

Първият модул, на 22 юни, е наречен "Тур на креативността". Анди Грийн ще сложи начало на Дните на креативността в България с лекция на тема "Чрез креативност към атрактивност: Как да използваме креативността?". Вторият ден ще се проведе "Майсторски клас по креативност". Той е предназначен за специалисти в областта на рекламата, пъблик рилейшънс и маркетинг - хората, за които креативността е средство, а не цел. Събитието ще приключи на 24 юни с Бизнес закуска с Анди Грийн, на която той ще говори пред родни бизнес лидери и мениджъри на тема "Креативността в полза на успешния лидер" и със семинар, озаглавен "Арена на креативността". Той е най-мащабното събитие по време на Дните на креативността. На него световно известния комуникационен експерт ще провокира участниците с въпроси като "Можем ли да убием глупостта с креативност?, "Как да използваме креативността за ефективно представяне на самите себе си?" и "Колко точно са 15 минути креативност?

Ако вече се питате как може да участвате в този празник на креативното мислене и къде ще се проведат различните модули с Анди Грийн, просто се регистрирайте тук.

Организатор на Дните на креативността е Aperion Academy, а актуална информация за събитието може да получавате и във Facebook и Twitter.

И тази година в основата на организацията е добре познатия на мнозина в уеб пространството, а и извън него, експерт по SEO и SEM Оги Младенов, а спонсорите на SEO конференция 2010 са Лаптопи от iZone, Първа Инвестиционна Банка и СуперХостинг.

Какво ще е по-различното през 2010 г. в сравнение с "бета" версията на конференцията през 2009 г.?

На първо място мащаба на събитието - то ще протече на два паралелни панела ,в две отделни зали, което ще осигури възможност за по-детайлно навлизане в проблематиката и по-отчетливо разграничение на различните аспекти от обширната материя, свързана със SEO и SEM.

На второ място, организаторите са си поставили за цел да привлекат като аудитория на SEO конференция 2010, не само експерти по оптимизация на уеб съдържание за търсещи машини, по ползваемост и SEO маркетолози, не само програмисти, уеб-дизайнери и ръководители на уеб агенции, а също така и рекламисти, ПР специалисти, хора, работещи в сферата на комуникациите и не на последно място - бизнес мениджъри, собственици на компании и служители в маркетинговите отдели на фирми, за които е от изключителна важност да придобият нови знания в сферата на уеб маркетинга и най-вече за значимостта на позиционирането в мрежата за добрите бизнес резултати и съответно кои са най-актуалните тенденции в тази насока.

Кои са темите, които ще се дискутират и лекторите, които ще ги представят на SEO конференция 2010?

С уговорката, че програмата все още се допълва и не е изключено организаторите да зарадват участниците с допълнителни приятни изненади, сред интригуващите теми, които ще бъдат представени на 11 юни в Интерекспо център, са: SEO за нови сайтове, Писане на оптимизирани текстове, Фактори за позициониране през 2010, Как Google AdWords работи за вашия сайт (и SEO), Ефективна интернет реклама, От оптимизация за машини и алгоритми към оптимизация за хора, SEO и Usability и др.

Обявените до този момент лектори са все доказани специалисти в сферата на SEO, SEM и уеб маркетинга като Васил Тошков (Cloxy), Станислав Димитров (ICYGEN), Александър Георгиев (AdvertiseBG), Мартин Линков (Favit), Мартин Попов (Interactive Share), Мартин Христов (Averank), Калин Василев (ORM.BG), Иво Апостолов (Joomla BG) и Огнян Младенов (SEOM), разбира се.

В случай, че нямате нужда от допълнителна "агитация", просто кликнете тук, за да се регистрирате още сега за SEO конференция 2010! Цените са повече от разумни. За още инфо, може да посетите и страницата на SEO конференцията във Facebook.

Повече информация: AdAge

01.Apple

02.Shell

03.Xerox

04.BMW

05.Nike

06.IBM

07.Canon

08.Google

09.Kodak

10.Microsoft

11.Volkswaken

12.Master Card

13.Mozilla Firefox

14.Pepsi

15.LG

16.Mercedes Benz

17.General Electric

18.Nokia

19.Ford

20.Wal-Mart

В работата си гарантираме изграждането на етични, конфиденциални и доверени отношения. Водеща цел за екипа на Про-Спектър е подкрепа за нашите партньори да вземат вярното решение и подпомагане да осмислят своя професионален и личен живот.

Вестникът се появи на пазара през септември 2007 г. с главен редактор Валери Найденов и излизаше всеки ден без неделя. В началото на 2008 г. Найденов напусна и поста му зае сегашният редактор Неда Попова. Проектът винаги се е свързвал с Красимир Гергов. Издател е "Класа България" ЕАД, с управител Милен Герасимов, който не отговаря на мобилния си телефон. В информационната система ДАКСИ като управляващи са записани още Андрей Русинов и Лазар Пешев.

В интервю за в. "Капитал" от август 2008 г., Гергов заявява, попитан какво е отношението му към медиите, с които го свързват - в. "Класа" и други, че "те.. са някакво необходимо зло, тъй като те не са печеливши, но дават някакъв баланс в обществото".

Dnevnik.bg

или колко плащат на Google големите рекламодатели

(на снимката - Ерик Шмит, изпълнителен директор на Google)

Ad Age (adage.com) публикува любопитен материал, базиран на вътрешна информация - кои са най-големите купувачи AdWords за месец юни 2010 г. Сайтът предлага "цифров" подход за да запознае читателите си как големите брандове използвате Google и колко плащат за това.

Всеизвестно е, че британската компания Бритиш петролиъм (BP) даде 93 млн. долара за реклама от април до края на юли, съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Но прави впечатление, че голяма част от парите са в сфера, където компанията не е усилено рекламирала, става въпрос за купуването на думи в резултатите на търсачката Google.

Е, колко BP е дала за думички - отговорът е около $ 3.6 милиона за юни, според вътрешен документ на Google, попаднал у Advertising Age. Това поставя BP веднага след Top 5 на рекламодателите.

BP е новак в списъка, отбелязва изданието, защото е давала по $57 000 двата месеца преди това. Според документите, най-големият купувачи на AdWords през юни са: AT&T Mobility ($8.08 млн.), Apollo Group ($6.67 млн.), Expedia ($5.9 млн.), Amazon ($5.8 млн.), eBay ($4.2 млн.)

Това са много пари, дори и за BP. При Google принципите за продажба на реклама е да се плаща само когато думите се "въртят" или има клик, но през юни петролната криза беше в разгара си и това е довело до твърде голямо "превъртяване". Ако тенденцията се запази, то интернет търсачката ще се превърне в един от големите рекламни канали и то още до края на 2010 г.

Документите, попаднали у Advertising Age не разкриват пълния списък, но точността на информацията е проверена от няколко източника, пише Ad Age. Целта на публикацията не е да злепоставя някой, а да направи "напречно сечение на бизнеса на Google". Да се даде извесна яснота за една от най-непрозрачните областти - разходи за рекламата - жизнената среда за повечето американски фирми.

"Google се превърна в дистанционно управление на света - това показва случая с BP, хората не искат телевизия, нито друга медия", казва изпълнителен директор на иновационния отдел на Denstu. "Посланието е, че хората сами търсят отговорите за ситуацията с BP, а не чакат някой да им разкаже какво се случило."

В заключение, Advertising Age пише, че документът показва, че 47 рекламодатели на Google са дали над $ 1 млн. през юни; 71 - между 500,000 и $1 милион, а 357 - между $100,000 и $500,000. Това са само директните клиенти и не са включени хиляди самостоятелно опериращи рекламодатели, които обаче са част от 23 млрд. щатски долара годишни приходи, които Google обяви.

Срещу колко ли шоколада кметицата ни говори на откриването на мероприятието с вдъхновение, достойно поне за нов булевард!?

Защо продавачите на друга дрога нямат подобни права!?

И къде са асоциациите на диетолозите и зъболекарите, когато трябва да организират протест ;-)

Целта на рекламата е да продава, без значение дали става въпрос за маргарин, тоалетна хартия или туризъм. Открай време обаче рекламата на българския туризъм върви със стикер "евтина и неефективна". Тази година Министерството на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ) за пореден път обеща, че ще предприеме крути мерки, за да се развенчае този имидж, но резултатът май няма да е по-различен. Парите никога не стигат, идеите никога не са достатъчно добри, а чужденците предпочитат да си купят нещо друго вместо почивка в България.

Какво имаме в касичката

Парите за национална туристическа реклама никога не са били достатъчни, категорични са от бранша. Особено когато се сравненяват инвестициите, които правят конкурентните на България дестинации.

За 2010 г. средствата за национална туристическа реклама са около 15 млн. лв. От националния бюджет бяха заделени около 6.9 млн. лв., т.е. почти на нивото от предходната година. Останалата сума идва от Оперативна програма "Регионално развитие".

Къде отидоха парите

Към момента изхарчените пари за реклама са 4.8 млн. лв., казаха за в. "Пари" на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Те са били използвани за организиране на международни и национални туристически изложения, за дейности, свързани с връзки с обществеността като организиране на посещения на журналисти, пресконференции и дни на България, маркетингови проучвания и др.

Остатъкът ще бъде използван до края на годината пак за туристическите ни щандове на туристическото изложение World Tourism Market в Лондон, както и за информационните щандове през септември на JATA WTF в Токио и на "Отдых" в Москва. Част от средствата ще отидат и за организирането на участието ни като страна партньор на изложенията Tour Salon в Познан, Полша и ITF в Нови Сад, Сърбия. Традиционно ще участваме и на борсите в Солун и Букурещ и на изложението за професионалисти BTE в Брюксел.

Нищо ново

Всъщност маркетинговият и рекламният подход през тази година не се различаваше по нищо от това, което се правеше досега. Единствената разлика може би е, че някои от изложенията, на които имаше само по няколко участника, бяха отрязани от списъка, който в крайна сметка се сви до 33. Иначе през тази година и брошурките, и малките рекламни подаръчета, и дори видеоклиповете, с които ще се представяме по световните канали, са наследство отпреди няколко години.

Догодина пак няма да излезем от отъпкания път. Да, започнахме да акцентираме на това, че сме целогодишна туристическа дестинация, което на практика обаче доведе до компилиране на стари идеи и материали по националните ни щандове.

През 2011 г. приоритетите в националната ни кампания се запазват, казват от МИЕТ. По всяка вероятност и подходът. Парите обаче пак няма да бъдат достатъчно и министерството пак ще се опита да защити нуждата от повече средства за реклама на туризма по линия на националния бюджет. "При стартирането на дебатите за бюджет 2011 г. МИЕТ ще настоява за увеличаване на бюджета за реклама с 40% спрямо този за 2010 г.", отговориха за в. "Пари" от министерството.

За повече пари и идеи

България има възможност да усвои близо 64 млн. лв. за сектор Туризъм до 2013 г. по Оперативна програма "Регионално развитие", но на практика до момента не е извършено много в тази насока. Разработени са девет проекта, а до септември 2011 г. трябва да бъдат подготвени и подадени за одобрение още пет на обща стойност 20.3 млн. лв. От МИЕТ признават, че изпълнението им се затруднява заради хода на обществените поръчки, при които графикът за обявяването им непрекъснато се актуализира. А от друга страна, възлагането им се забавя заради обжалване от страна на участниците.

В момента се обжалват поръчките за рекламни брошури и две позиции по поръчката за комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм.

И ако повечето пари в бъдеще може да дойдат за сметка на евросубсидиите, повечето идеи май липсват. Затова чужденците ще си купуват маргарин, пералня или екскурзия до Турция, но не и до България.

Акценти

Кои са приоритетите на МИЕТ за туризма през 2011 г.

- представяне на специализирани форми на туризъм
- участия на международни туристически и специализирани изложения
- организиране на журналистически турове на представители на авторитетни медии
- рекламна кампания в печатни и телевизионни медии на основни пазари
- масирана комуникационна кампания, насочена към пазар България
- промоция на туристическите региони в страната

Клиповете са четири - имиджов, за селски и екотуризъм, за СПА и уелнес и за културен туризъм. Изработени са от компанията "Идо стил ТМ", която през 2008 г. спечели обществената поръчка за 483 хил. лв. Преведени са на пет езика - български, руски, немски, английски и френски.

Освен за телевизиите Eurosport, Euronews, National Geographic Channel и Discovery Channel те ще се използват и за реклама на туризма в България, Германия, Русия и Великобритания.

Специалисти по реклама, до които "Дневник" се допита, определиха клиповете като клише. На същото мнение са и читателите във форума на вестника, според които рекламата на България прилича на спотовете на други държави, като Хърватия например.

"Клише, клише, кише, малко тъпан и посредствено послание не правят силна идентичност. За съжаление основното, което виждам, е плъзгане по повърхността на усещането за България и никакъв опит да бъдем различни. Възможно е създателите и поръчителите на тези реклами точно така да гледат на туристическото преживяване "България".

Според мен това, което отвън биха видели благодарение на тези реклами, е нещо, което вече са виждали в рекламите на много други държави, "сетили се" отдавна да изграждат идентичността си. С други думи, никаква магия не видях!", смята Велина Мавродиева от студио "Ентусиазъм".

Според Татяна Кучинова от Huts JWT клиповете са добри, но имат и недостатъци. "Всички клипове на други държави, които съм гледала, изглеждат по този начин, но е възможно това да е търсен ефект. Може би по-смела идея все пак би била по-работеща.

Иначе зрителите може и да не направят разлика между спотовете на отделните страни", коментира Кучинова. Според нея спотовете са изпълнени добре, но кадрите в тях се сменят прекалено бързо. От една страна, това води до динамика, но от друга, обектите, които се показват, няма да бъдат разпознати от чужденците, към които е насочена рекламата.

"Аз като българин разпознавам нестинарките или културните забележителности, които се показват, но дали бързата смяна на кадрите няма да затрудни възприятието на чужденците?", каза Кучинова и добави: "Слоганът ми хареса."

Кучинова обаче е на мнение, че цената, платена за клиповете, е висока, въпреки че смята, че са изработени добре. "Според мен не всички кадри са снимани, а са взети вече готови. За това говори и фактът, че са много кратки и се сменят бързо", обясни Кучинова.

Клиповете бяха представени вчера от министъра на икономиката Трайчо Трайков и заместника му Иво Маринов. За рекламната кампания, за която са създадени, ще бъдат похарчени 7.5 млн. лв. по проект по европейската програма "Регионално развитие".

Спотовете ще бъдат излъчени над 3 хил. пъти. Допълнително ще бъдат заснети репортажи за предаването Sport Trips на Eurosport, в които ще се представят възможностите за практикуване на голф, ски и водни спортове в България. Според Иво Маринов след кампанията чуждестранните туристи в страната ще се увеличат с 4-5%.

Dnevnik.bg

Категоричното им естетическо превъзходство над рекламите на опонента й Хосе Сера от социалдемократическата партия по всяка вероятност е допринесло и за напредъка на Русеф в социологическите проучвания. Изследване, цитирано в бразилския вестник "Фоя де Сао Пауло" сочи, че бразилката с български корени, която има и безусловната подкрепа на настоящия изключително популярен президент Лула да Силва, има преднина от 20% пред Хосе Сера, който е и губернатор на най-големия щат Сау Пауло.

Изданието обаче посочва, че този напредък се дължи именно на голямата публичност, която Русеф има откакто държавата разпореди всички телевизионни канали да излъчват всеки ден без неделя 50-минутен рекламен блок за течащи предизборни кампании.

Резултатите от проучването показват, че кандидатът на управляващата коалиция печели и общественото одобрение в региони, където бразилци традиционно подкрепят Хосе Сера - Сао Пауло и Рио Гранде до Сул. Освен това 62-годишната Дилма Русеф е спечелила симпатиите на избирателите с най-високи доходи.

Оставащите седем седмици от предизборната кампания преди изборите на 3 октомври са изцяло посветени на реклама в телевизията. А клиповете на Дилма Русеф могат да се сравнят с кандидатпрезидентската кампания на Барак Обама, коментира "Ройтерс".

Рекламите наподобяват каталог на напредъка по време на двата мандата на Лула да Силва и таргетират най-решаващата група избиратели, т.нар. класа "С" (по-ниска класа от средната), която най-много е просперирала по време на управлението на Да Силва, а в момента наброява около половината от населението на Бразилия.

Опозицията е разтревожена, че рекламите създават погрешен образ на Русеф, която според тях няма управленски опит и е далеч по-ляво настроена от Лула да Силва. Вече вероятността въобще да не се стигне до балотаж става съвсем реалистична - социолози предвиждат Дилма Русеф да спечели повече от 55% от гласовете на избиратели.

Dnevnik.bg

---

Клиповете са достъпни на страницата на вестника.

Dnevnik.bg

---------------------

Страната ще се популяризира чрез:

- Над 3 хил. клипа по каналите Eurosport, Euronews, National Geographic и  Discovery
- Онлайн, тв, радио-, печатна и външна реклама в Русия и Германия
- Посещения на поне 50 журналисти от Германия и Русия в страната

Дневник

За една година по двата европроекта е обявена само една обществена поръчка и са проведени три изложения в чужбина. Това показват резултатите от изпълнението на проектите, които се осъществяват от Българската агенция за инвестиции и от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). В същото време българската икономика се опитва да излезе от рецесията, а чуждите инвестиции намаляха близо пет пъти.

Двата европроекта бяха първите договори, сключени от министъра на икономиката Трайчо Трайков след встъпването му в длъжност в началото на септември 2009 г. Реално по тях обаче не се е работило до април 2010 г., когато са предоговорени от новите изпълнителни директори на двете агенции. Въпреки тези факти според Грета Добрева, директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (която е управляващ орган на оперативната програма), "не може да се говори за забавяне на проектите, а за преформатиране на стратегии и оптимизиране на дейности".

Все пак "трябва да се отчете фактът, че двата проекта са подготвяни в различна социално-икономическа и политическа среда и дори световноикономическа, защото когато са писани през 2008-2009 г., не е имало криза", каза Добрева. Според нея дори да има някакво забавяне, на следващия етап от изпълнението на проектите "нещата ще се пресират и ще се навакса".

Насърчаване на предприятията за 27 млн. лв.

Агенцията за малките и средните предприятия изпълнява проекта "Насърчаване интернационализацията на българските предприятия", който е с бюджет от близо 27.4 млн. лв. и е писан по времето на предишния кабинет от министър Петър Димитров. Основната част от средствата, около 18 млн. лв., са за участие в 115 изложения по света на български фирми през следващите три години. За първата година от изпълнението на проекта, която изтича през април 2011 г., са планирани 30 участия, а до момента са проведени три изложения - в Лондон за вино и в Дубай и Лас Вегас за козметика.

В първите две участваха 25 фирми, а в Лас Вегас – 3 компании, каза Марияна Велкова, изпълнителен директор на агенцията. Въпреки че държавното ведомство поема всички разходи на фирмите като такса за участие, наем на площ, изграждане на щанд, реклама и съпътстващи събития като дегустации и модни ревюта (представителите на компаниите плащат единствено самолетните билети и хотела), интересът на бизнеса към изложенията намалява. "Трудно си обяснявам този факт", каза Велкова.

За безплатните изложения се разбира от обявите, които пуска агенцията на сайта си в интернет. Кандидатстват достатъчно фирми, прави се класирането, но когато се стигне до сключването на договорите, те се отказват, обяснява Велкова. По думите й в някои случаи компаниите не дават обяснения защо. При други има форсмажорни обстоятелства. Трети го обясняват с финансовата криза.

Ефектът от едно изложение би се засилил, ако в същата страна има и съпътстваща промоционална проява, например ден на България, защото се правят срещи, организират се бизнес форуми, посочи Велкова. За това по проекта са предвидени 60 такива прояви, като до края на първата година трябва да се проведат 12 извън страната и 4 в България.

В момента синхронизираме програмата на изложенията с тази на промоционалните прояви, уточни Велкова. По думите й тези прояви може да са бизнес мисии, придружаващи делегации с премиера, министъра на икономиката или със заместниците му, както и конкретни бизнес форуми. В една бизнес делегация ще участват максимум 20 компании, като всяка фирма има право на един представител. Те ще пътуват с премиера или министъра за сметка на проекта. За страните на Стария континент им се поемат две нощувки в хотел, извън Европа имат право на 4-6 нощувки.

Без партийни пристрастия при подбора на фирмите

За да няма обвинения, че все едни и същи фирми придружават премиера и министъра или пък симпатизанти на ГЕРБ се канят за участие в изложения, са създадени правила, обясни Велкова. По думите й има процедура за кандидатстване и класиране на фирмите. Изискванията са компаниите да са български производители, да са малки или средни предприятия или да са представители на български производител.

Необходимо е да притежават и патент за регистрация на полезен модел или за внедряване на иновативен продукт или процес. Другите критерии, на които трябва да отговарят, е да имат система за управление на качеството, да са експортно ориентирани, да имат награди от международни конкурси по отношение на продаваните стоки и най-важното - да нямат неразплатени задължения към бюджета. Даваме приоритет на фирмите, които имат по-малко участия в изложения, за да ги стимулираме да кандидатстват, каза Велкова.

За пазарни анализи и стратегии по проекта ще отидат около 1 млн. лева. Те ще бъдат писани от външни консултанти, които предстои да се изберат с обществени поръчки. Целта на проекта е българските фирми да укрепят и разширят позициите си на европейският пазар, както и да възстановят загубените позиции в Русия и бившите съветски републики, страни от Африка, Азия и Латинска Америка, каза Велкова.

България като инвестиционна дестинация

"Популяризиране на предимствата за инвестиране в България" за 21.4 млн. лв. е проектът, който се изпълнява от Агенцията за насърчаване на инвестициите. Неговата основна цел е да се увеличи обемът на привлечените преки чужди инвестиции и икономическият ефект от тях.

Изграждането на положителен имидж на България като инвестиционна дестинация, повишаване на познаваемостта на страната сред чуждите инвеститори и подобряване на качеството на обслужването им са специфичните цели. "Забавянето на изпълнението на проекта е заради пренаписването му, така че дейностите да отговарят на целите на оперативната програма, както и от огромния обем около 30 обществени поръчки, които трябваше да се подготвят", обясни Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Агенцията по инвестиции.

Досега по проекта е пусната само една обществена поръчка в края на юли за "Изработване на стратегически анализ и годишна актуализация към него". Крайният срок за подаване на офертите е 8 септември. Предстои да се обяви и поръчка за изработване на маркетингова стратегия, която трябва да каже как и в кои държави да се рекламира страната, каза Стефанов.

Той се надява двата основни документа да са готови до края на годината, за да се очертаят индустриите, държавите и потенциалните инвеститори, които ще привличаме в България. Това означава, че най-рано през следващата година може да се планира мащабна рекламна кампания по света. За този компонент от проекта са предвидени повече от две трети от средствата - около 18 млн. лв. Идеята е да се рекламира в авторитетни издания като "Икономист", "Уолстрийт джърнъл", "Файнейшъл таймс", които да създадат положителен имидж на страната, обясни Стефанов.

Планирано е да има и журналистически турове за репортери от водещи световни издания. Ще се проведат кампании с международни инвестиционни посредници и сред българите в чужбина, както и роудшоу в няколко големи града в света.

Предстоящи международни изложения до края на 2010 г.

SIMM    мода    2 - 4 септември Мадрид

MICAM    кожарска и обувна промишленост    19 - 22 септември Милано

BIFE-TIMB    мебелна промишленост    8 - 10 септември Букурещ

CEBIT BELISIM    информационни технологии     6 - 10 октомври Истанбул

SIAL    хранително-вкусова промишленост    17 - 21 октомври Париж

GITEX    информационни технологии    17 - 21 октомври Дубай

SAIE    дограми, строителни материали    27 - 30 октомври Болоня

EQUIP`HOTEL    хотелско и ресторантьорско оборудване    14 - 18 номеври Париж

AF - L`ARTIGAIANO IN FIERA    занаятчийски панаир    4 - 12 декември Милано

Източник: ИАМСП

Dnevnik.bg

Video -> http://www.youtube.com/watch?v=cTl3U6aSd2w

Dnevnik.bg